Мур започва кървавата си акция да прочисти Англия от еретиците, изпратеният в изгнание кардинал Уолси прави един последен опит да се върне на власт. След изпращането в изгнание на Кардинал Уолси, Крал Хенри се опитва да закрепи властта си като назначава Брандън и Норфолк за Съвместни Председатели на Съвета. И все пак дори и в ролята си на новия му канцлер, Сър Томас Мур се пречупва под влиянието на религиозните екстремисти, Хенри е убеден от Ан да помисли за стойността на творбите на Мартин Лутер, особено що се отнася до властта на монарха над всички, включително Папата. Но Уолси не се е предал и моли Ан като начин да си върне благоволението на Хенри. Хенри изпраща Кромуел на мисия да постигне консенсусно мнение относно властта му от най-бележитите теолози на Европа, Норфолк се тормози от възможността отмъстителния Уолси да се опита да се върне на власт. Мур започва да изкоренява последователите на Лутер в една кървава кампания, за да избави страната от религиозните еретици, Уолси научава, че Ан няма да му помогне, ето защо се обръща към друг враг в акцията си да си възвърне влиянието – Кралица Катерина. Тъй като според пълзящата мълва кралят не е доволен от новите си съветници и това го е накарало да обмисли връщането на власт на Уолси, Катерина разбира, че примирието с изпратения в изгнание кардинал може да бъде в нейна полза. След като Болейн се връща с повече от лоши новини относно изгледите кралят да получи развод, конспирация между Уолси, Катерина, Чарлз V и Папата накрая принуждава Хенри да си разкрие картите. Обвинен в предателство, Уолси е арестуван и отведен от дома му в Йорк. Катерина вижда, че шансовете й да си върне позицията й се изплъзват, Уолси разбира какво би означавало, ако бъде признат за виновен и сам прерязва гърлото си преди да бъде съден. Духовниците, които подкрепят Уолси са арестувани, способността на Мур да контролира краля отслабва, а Хенри и Ан най-накрая консумират връзката си.
